Защитаваме популярното спортно направление и разглеждаме защо идеалните „плочки на пресата“ изобщо не значат, че притежателката им е в добро здраве.

През последните години фитнес индустрията все повече е завладяна от кросфита. За рекордно време популярното спортно направление събра цяла армия от привърженици, които отстояват фанатично постулати от тази програма, което явно предизвиква закономерно раздразнение при поклонниците на други форми на спорт.

Много често, за съжаление, ни се налага да чуваме отзиви и мнения за това, че кросфитът е много опасен и няма нищо общо със здравето. Освен това битува заблудата, че този формат на занимания е подходящ само за подготвени хора, а обикновеният човек даже не трябва и да мисли в тази посока. Предлагаме да разгледаме детайлно този въпрос.

Ерата преди кросфита

Няма да се спираме на точното време и дата на поява на крофсит направлението. Но повярвайте – кросфит съществува много отдавна. И за времето на своето съществуване е претърпял много промени. Това се отнася за използваните методики, техники и популярни трендове.

Преди кросфит направлението в света на фитнеса най-популярният спорт е бил бодибилдингът.Много дълго време голямо влияние във фитнеса е оказвал бодибилдингът. Както става ясно от името му, основната цел на бодибилдинга е преди всичко изграждането на хармонично тяло, от гледна точка на външния вид: пропорционални форми, ниски нива на подкожните мазнини и т.н. Казано на прост език, момичетата са ходели на фитнес с една единствена цел – колкото се може по-бързо да направят плочки на коремите си.

Освен общо развиващи упражнения, тоест упражненията, които въвличат в работата 2/3 от мускулите на тялото (клекове, преса, тяга и т.н.), бодибилдърът по време на тренировка използва упражнения с локално въздействие, за да работи над един или друг мускул поотделно. Това на свой ред дало тласък на развитието на тренажори, които помагали да се въздейства изолирано на една или друга мускулна група при тренировка.

Много неща са направени през годините: разработени са множество методи за тренировки, появила се е цяла база от качествени упражнения, създадено е първокласно оборудване. Но с времето векторът е започнал да се променя и перфектната външност като цел е започнала да отстъпва място на функционалността. Не е тайна, че добрият външен вид и пропорционалното тяло съвсем не значат, че притежателят им е в добро здраве.

Потребителят (членовене на фитнес клубовете) е започнал да се интересува повече от развитието на такива качества като издръжливост, ловкост, координация и пластичност. Това на свой ред е ускорило разработването и използването както на ново оборудване, така и на нови методи за тренировка.

В резултат на това започнала да става популярна функционалната тренировка. Тя внесла ново виждане във формата на фитнес тренировките, регламентирайки, че за повишаване качествата на живот трябва да се правят упражнения, съответстващи на предизвикателствата, които животът може да ни поднесе. Тоест да се развиват навици и физически качества, необходими в ежедневния живот:

  • Способност ефективно да преместваме различни неща (да теглим, да бутаме, да вдигаме, да пренасяме, да хващаме, да хвърляме), различаващи се както по форма, така и по тегло;
  • Способност да преместваме тялото си в пространството (да се притегляме, да скачаме, да тичаме и т.н.);
  • Способност да работим с различни нива на интензивност: както непродължително и с висока интензивност, така и продължително, избягвайки преумората.

Ерата на кросфита

Един от недостатъците на фитнеса е фактът, че той, както и всеки продукт, носи в себе си голяма доза маркетинг. Бумът на функционалния тренинг ускори развитието на голям спектър от уреди и фитнес системи, всяка от които се бори за име и едва ли не е най-правилната и незаменима за потребителя.

Кросфит е функционална тренировка, която съчетава високо интензивни упражнения от всички видове спорт.Това е породило много програми еднодневки и „глупости“, които под тренда на функционалния тренинг банално изкараха пари от клиенти, които логично се поддават лесно на манипулации, защото не се ориентират добре в огромното разнообразие от предложения.

Кросфит – без преувеличаване, е в редицата на еднотипните предложения, глътката свеж въздух. Де факто това е програма, която е събрала в себе си най-добрите методи за тренировки от различни видове спорт. Изхвърляйки цялата „обвивка“ на Грег Гласман – създателят на кросфита, се създаде универсален продукт за усъвършенстване на основните физически качества на човека.

Макар кросфитът като явление да съществува още от 1974 година, той се изстреля едва след 2000-та година. Включително и защото пазарът се е пренаситил с маркетинг, се изостри нуждата от продукт, който наистина би работил и би давал бърз и осезаем резултат.

Какво е кросфит?

Това е високо интензивен, постоянно вариращ функционален тренинг. Това определение не носи в себе си нищо революционно, то е само сух остатък от огромното разнообразие от програми и методики във фитнес индустрията. Отдавна за никого не е тайна, че:

  • Само тежките тренировки дават резултати;
  • Само постоянните промени във формата на тренировките помага да се поддържа добро ниво на стрес за тялото на човека, което на свой ред позволява да се удължи ефектът от тренировките;
  • Функционалните упражнения, тоест естествените, многосъставните, въвличащи повече мускули в едно движение, са по-ефективни от упражненията с регионално или локално въздействие (насочени към една или няколко мускулни групи).

И да, кросфитът реално дава осезаеми резултати, и то доста бързо!

Кросфит – вредно или полезно?

Колкото е популярен кросфитът, толкова и не е харесван. Искате да разберете вреден ли е, или полезен? Да видим.

Негативното мнение за този тип програма се е появило поради няколко причини. Първо, в програмата упражненията са технически сложни. Обучението изисква определен период от време и изработване на навици.

Както и във всяка друга програма, ако се сгреши при изпълнението, може да се нараните. Тъй като „кодът“ на програмата, тоест методът, и базата от упражнения са достъпни, някои новаци игнорират професионалния треньор и започват да тренират сами. Което често е причина за травми и претрениране. Треньорът не само ще учи на правилната техника, но и ще предложи вариант за упражнения, подходящ за всеки отделен човек.

Второ, програмата се провежда в група и носи състезателен характер. Психологията на човека е такава, че той винаги, жалейки се по време на тренировка, мисли първо за това как да се скатае. Но в група работи друг механизъм – никой не иска да е по-назад и това кара хората да работят по-интензивно, превъзмогвайки мързела си и постигайки по-добри резултати.

Кросфит е най-функционалната тренировка в спорта, която развива и тренира всички мускулни групи едновременно.Ето тук има подводни камъни. Понякога разумът ни може да се замъгли и да рискуваме да се доведем до критично състояние. Още повече, че в желанието си да направим повече и да е по-бързо, често губим правилната техника за изпълнение на упражненията, което също може да причини травма. Квалифицираният треньор ще коригира техниката на изпълнение и ще контролира интензивността така, че да не си навредите.

Трето, обвиняват кросфита за това, че трябва да се работи с голяма интензивност. Под интензивност се разбира или големи тежести, или максимално темпо на изпълнение, или едното, или другото.

Но обвиненията тук са съвсем безпочвени, тъй като под висока интензивност винаги се подразбира правилна техника на изпълнение и разпределяне на тежестта. Така например, ако спортист прави упражнение, което трябва да прави 20 минути, и започне в пиково темпо, след няколко минути силите му ще свършат и изпълнението на задачата може да стане невъзможно.

Терминът „висока интензивност“ не трябва да се възприема буквално. Интензивността се коригира спрямо целите и уводните характеристики на задачата: тежестите, броят повторения и серии.

Четвърто, хората се страхуват от кросфита заради това как е представен той в маркетинговите материали и по телвизията. Маркетолозите, в желанието си да демонстрират картината по-ярко, показват снимки и видеа със състезания по кросфит. Напомпани момчета и момичета изпълняват тежкоатлетични упражнения с огромни тежести, работят на предела на възможностите си, изтезавайки тренираните си тела. Разбира се, у обикновения човек се появява усещането, че той, меко казано, не е за такова нещо и по-скоро даже не иска и да опита.

Състезанията, разбира се, са върхът на айсберга. Те са предназначени за тесен кръг от хора – професионални спортисти, които зад гърба си имат дълги години в тренировки.

Съвсем точно можем да кажем следното: заниманията с кросфит носят потенциална опасност, но не по-голяма или по-малка от всяка друга програма. Както и във всяка друма програма, цялата отговорност тук лежи върху плещите на треньора и само заради неговата нехайност трениращият може да се нарани. Грешките на треньорите са очевидни:

  • Поставят целите неправилно;
  • Не учат да се изпълнява правилно движението;
  • Не следят как се изпълнява упражнението;
  • Не избират правилно упражнението или задачата.

Като извод: кросфит е подходящ спорт за всеки човек – от 4-годишните деца до хора на преклонна възраст.