Бягащата пътека е фитнес уред, който позволява на трениращия да остава на едно място, докато ходи или тича. Традиционно терминът „колело“ (“treadmill” има същото значение, което има и „бягаща пътека“) се отнася към всеки механизъм, който се задейства както от човек, така и от животно, с помощта на силата на крачките, които мелят зърното.

Бягащата пътека включва в себе си подвижна платформа, широка конвейерна лента и махово колело или електромотор. Лентата се движи назад, което позволява да се бяга или ходи по нея с еднаква скорост. Скоростта, с която се движи лентата, зависи от интензивността на ходенето или бягането по нея.

Бягащата пътека в селското стопанство

Механизмът на действие на бягащата пътека е идентичен с този на колелото за мелене, добиване на вода и други селскостопански дейности.Някои ще го сметнат за странно, но наистина е така – идеята за бягащата пътека се корени в устройството на селскостопанското колело. На бягащата пътека човек ходи или тича по лентата, за да достигне нужния ефект.

От друга страна, селскостопанското колело може да се разглежда като механизъм, предназначен за механична тяга, задействана от човека. Колелото е можело да се използва с водна мелница по два начина. Педалите е можело да се намират вътре в колелото и човек е можел да ги настъпва или човек или животно са можели да стоят директно в колелото и да встъпват заедно в един и същи ритъм. Селскостопанското колело е можело да се използва по три различни начина. Предназначението му е било за мелене, за вдигане на тежко или за вода.

Римляните и гърците са използвали принципа на колелото широко, например за изсушаване на полетата. Във Викторианска Англия колелото се е използвало като наказание в затворите. Селскостопанското колело е можело да се използва и под вода. Например през 1851 година е било вградено в подводница за потапяне и изплуване, нагнетявайки въздух за плавателност.

Бягащата пътека в индустрията

В исторически план бягащите пътеки са изобретени за поправяне на затворниците през 1817 година от сър Уилям Кубит.

Използването на колелото в затворите може да се разглежда от гледна точка на икономическите нужди. В Англия през 19 век нивото на безработица било голямо заради Наполеоновите войни. Тогава Англия не е можела да си позволи затворниците да вземат работата на гражданите.

В резултат на това Кубит взел решение колелото да се използва с индустриални цели, чиято основна задача било да се доставя електроенергия на фабриките. Затворниците вършели тази работа.

Бягащата пътека в медицината

Бягащата пътека е полезна за здравето и за оформяне на хубаво тяло.Бягащите пътеки се използвали и с медицински цели. Една от първите причини било значителното подобряване състоянието на белия дроб и сърцето при пациенти, които тренирали на бягащата пътека. За пръв път този уред бил използван с медицинска цел през 1952 година в университета във Вашингтон. Когато през 1968 година са публикувани резултатите от изследванията на предимствата на аеробните занимания с бягаща пътека, бягащите пътеки са били изпитани от лекарите за домашно използване. Днес повечето здравни центрове, хосписи, медицински клиники и университети са оборудвани с бягащи пътеки.

Бягащата пътека във фитнеса

Бягащата пътека е великолепен фитнес уред за аеробни упражнения – ходене и бягане. В резултат на заниманията на бягаща пътека пулсът, дишането и сърцебиенето се ускоряват. Повечето бягащи пътеки предлагат така наречения „кардио режим“, чиято цел е повишаване на сърцебиенето. При този режим бягащата пътека сама регулира скоростта, докато ползвателят не достигне необходимото ниво. За големите ползватели, като атлетите например, бягащите пътеки за по-големи.

Бягащата пътека е доста ново изобретение, но за 150-годишната си история е намерила много приложения. Първоначално изобретена за затворниците през 19-ти век, бягащата пътека е започнала да се използва широко и сега е достъпна за всеки, който се грижи за здравето и формата си.

Преди промишлеността

Бягащата пътека се е използвала за наказание на затворниците, които задвижвали колелото и провокирали производството на електроенергия.Колкото и да е странно, бягането на бягаща пътека невинаги е било полезно, а е бил изнуряващ труд, който оказвал крайно негативно влияние върху здравето на човека. В началото хората са я използвали активно в строителството и с други производствени цели, при това са я използвали пленници и роби, които нямали право на избор. Но още тогава са забелязали, че някои работници не само че не губят физически сили, а точно обратното – стават по-издръжливи, по-силни и по-здрави физически. В същото време хората със синя кръв, които криели от слънцето бялата си нежна кожа и избягвали всякакви физически натоварвания, изглеждали вяли и слаби и често се разболявали от различни болести.

Робите, въпреки тежките условия на съществуването си, са били стройни и със здраво и мускулесто тяло, което им помагало да се приспособяват към всякакви неблагоприятни условия. Господарите им, вкусвайки всички прелести на живота, скъсявали живота си, без да предполагат, че само физическата активност може да подобри здравето им.

За съжаление, стотици години хората смятали погрешно, че щастието, късметът и здравето са дарове от боговете, които могат да им бъдат отнети заради някакви прегрешения. Но с настъпването на епохата на Просвещението тези предразсъдъци били победени, тъй като първите медицински изследвания тогава доказали, че здравето е тясно свързано с физическата активност, затова много хора започнали да следват лекарските съвети да променят начина си на живот.

Ерата на промишлеността

През 1875 година е създадена първата бягаща пътека, която представлявала конвейерна лента в затворен кръг, предназначена за работа от животни, които заради силата на мускулите си задвижвали различни производствени машини: маслодайни, воденици, чекръци. Ефективността на тези ленти била толкова голяма, че скоро започнали да ги използват и в големите промишлени предприятия. Безспорно, внедряването на конвейерните ленти оказало значително влияние върху ръста на производството и техническия прогрес като цяло. И вече в началото на 20-те години известният немски автомобилен концерн Ford започнал да използва конвейерите за транспортиране на автомобилни части от една част на цеха в друга, което намалило съществено стойността на производството.

Бягащата пътека се е използвала в промишлеността за намаляване разходите на производственост при производството на различни крайни продукти, включително и на автомобилни части.Много дълго време лентите-транспортьори били само част от промишленото производство и не се използвали в бита. Но през 1952 година американският доктор Робърт Брус, доктор в университета във Вашингтон в Сиатъл, предложил блестяща идея за използването на лентовия транспортьор като стрес тест за своевременно диагностициране на кардиологични болести. Същността на този метод се изразявала в това, че пациентът е трябвало да застане на движещото се с ниска скорост платно и към тялото му да се прикрепят датчици за снемане на данни, които се предавали на кардиограф. Постепенно скоростта на уреда се увеличавала и така е можело да се наблюдава клиничната картина на здравословното състояние на болния.

Скоро много специалисти признали факта, че е целесъобразно това устройство да бъде използвано като тренажор за поддържане на добра физическа форма в домашни условия и от началото на 60-те години на миналия век бягащата пътека влязла уверено в живота на американците: можело е да се види не само във фитнес центровете, но и по домовете на хората. Това, което се е смятало доскоро за част от нереалното бъдеще от популярния комикс за семейство Джетсън, се превърнало в популярна и неотменна част от съвременния живот. Тъй като бягащите пътеки станали популярни по целия свят, много големи фирми решили да направят производството им серийно. Разбира се, тогава конструкцията, техническите параметри и функционалните възможности на бягащите пътеки се усъвършенствали постоянно. Повечето съвременни модели са с платно с електрическо задвижване, с монитор за сърдечния ритъм, а имат също и допълнителни функции.

Освен това на много от бягащите пътеки може да се тренира, сменяйки скоростта на бягане и ъгъла на наклон на платното. Но най-важното е, че в развитието на производствените технологии това полезно спортно оборудване става все по-достъпно за обикновените хора, заради което и досега си остава най-доброто средство за поддържане на отлична спортна форма с незначителни финансови вложения.