Фитнес уреди – началото – 2 част

Към Първа част - ТУК.

Ейнгорн

Първата лечебница в Русия, работила по метода на Зандер и с неговите апарати, била построена в Санкт Петербург от д-р С. Я. Ейнгорн през 1889 година.

Симеон Яковлевич Ейнгорн (1856 – октомври 1925 г.) е свободно практикуващ лекар в Петербург. Той е специалист по масаж, лечебна гимнастика и детски болести. Последовател е на оздравителната система на Зандер. Автор е на няколко книги по медицина, масаж и лечебна гимнастика. Роден е в Петербург, в европейско семейство. През 1879-1884 година учи в Императорската Санкт Петербургска Медико-хирургична Академия, след завършването на която получава званието лекар на Военното Министерство.

6 годишни сезона работи като лекуващ лекар на Староруските минерални извори. През 1889 година в Петербург открива своя Институт по механотерапия и лечебна гимнастика на улица Казанска №5 и учебни курсове към него. Институтът работи от края на август до началото на май, от 8 сутринта до 6 вечерта. Едновременно с това Ейнгорн чете лекции по техника на масажа и физиологическото му въздействие върху болните органи на Петербургските Коледни курсове на лекарски помощници и фелдшери.

От 1884 година всяко лято той работи към КМВ като курортен лекар. В практиката си Ейнгорн развива последователно системата на лечебната апаратна гимнастика на Зандер, с когото си кореспондира писмено постоянно, получава от него забележки и съвети, а освен това в Швеция купува апарати-тренажори с най-новите конструкции.

Към 1900-та година лечебницата на Казанска улица става много популярно и модерно заведение. Там работят двама лекари: самият Ейнгорн и И. Марголин, а също и фелдшери и акушери. В апаратната зала се използват 93 апарата. През 1902 година директорът на КМВ В. Хвощински кани Ейнгорн да стане завеждащ Зандеровския институт на Есентукската група и сключва 7-годишен договор с него за сезонна работа. След изтичането на този договор новият директор В. Тиличеев не го удължава заради финансови затруднения.

Смята се, че първият „фитнес клуб“ е открит не през XX и не през XXI век, а през 1865 година в Стокхолм. Той бил собственост на д-р Зандер и там работели апарати, конструирани от него. Първоначално тренировъчният клуб бил изключително елитен. В него „тренирали“ и отслабвали състоятелни хора. С течение на времето зандеровските изобретения станали популярни в широките слоеве на шведското общество. Особено много обичали да „тренират“ младите шведи.

„Пpа-пра-тренажорите на Зандер оказали влияние в борбата за женското равноправие“. Създателят на тренажорите успял да докаже на многобройните скептици, които твърдели, че не е прилично дамите да спортуват, че „точно на жените са им необходими допълнителни сили, тъй като те дават живот на други хора“. В Швеция „фитнесът“ станал достъпен и демократичен вид спорт. Методът на Зандер се състоял в способността механичните апарати да възбуждат дейността на мускулите на различните части от човешкото тяло, при това в някои случаи това се постига без физическо напрежение от страна на пациента.

Видове фитнес уреди

Апаратите, конструирани от Зандер, за пасивни движения заслужават специално внимание. Те щадят силите на пациента, докато без каквото и да е напрежение от негова страна действат механично върху мускулите. Тази лечебна гимнастика е била особено полезна за деца и старци, които заради физическите си недостатъци не са можели да се занимават с обикновена гимнастика. Тренажорите били поставяни в училища, болници, санаториуми, домове за почивка.

В Швеция лечебната гимнастика се използвала широко също и при болести на сърцето и при нервно разстройство. Първите гимнастически тренажори на Зандер намерили много широко приложение не само в Европа, но и в Америка.

В Есентуки, на Алеята на източниците в Курортния парк се намира единствената в Русия старинна курортна лечебница – прародител на съвременните фитнес центрове. На фасадата на зданието, приличащо на приказна кула, в което тя се намира, с големи букви е написано „Механотерапия“. Този медицински термин е предложен от д-р Т. Билрот през средата на XIX век за наименуване на вече наложилия се към онова време начин на лечение на много болести с помощта на масаж и лечебна гимнастика.

В Русия и към момента Зандеровският университет в Есентуки работи. На 4 юни 1902 година е бил осветен и отворен Зандеровският институт по масаж, ортопедия и лечебна гимнастика, който тогава бил нещо съвсем ново. Във вестник „Кавказки Минерални Води“ се появил подробен отчет за откриването на новата лечебница. „В голямата апаратна зала има до 60 апарата. Те се разделят на активни и пасивни. Пасивните се задвижват с електромотор: общо са 19 – 8 ортопедични, останалите са активни.

От пасивните тренажори предизвикват вниманието: грамадният, със сложна конструкция апарат за разтваряне на гръдния кош; апаратът-тренажор, който заменя конната езда с мъжко и женско седла; апарат-тренажор срещу безсъние; вибриращ апарат за корем (срещу запек), за глава и изобщо за локално масажиране на всяка част от тялото.

Активните апарати се задействат от силата на болния. От тях най-забележителните тренажори са за укрепване и развиване на краката и ръцете, за вдигане на тежести с туловишето, апарат, който заменя колоезденето, и ортопедични – за изправяне на изкривявания и счупвания на гръбначния стълб.

В кабинета на завеждащия института стои апарат за измерване на тялото на желаещия да ползва услугите му. След седмица измерванията се повтарят, а резултатите от лечението се записват от лекар. Няма как да не приветстваме такова рядко срещано и изключително полезно учреждение като Зандеровския институт, който в Русия е четвъртия подред. Първите три са в Петербург, Одеса и Рига.

В същия вестник е поместено обявление: „Институтът по механотерапия по Зандер е отворен за мъже в 9-10 и в 4-5 часа следобяд, за жени и деца  - в 11-13 ч. и в 17-18 ч. Завеждащият лекар С. Ейнгорн приема в сградата на Института от 10 до 11 сутринта и от 6 до 7 вечерта. Обясняване на апаратите за лекари – всеки ден в приемните часове, а за публика – от 3 до 4 часа следобяд. Подробните плавила можете да получите в контролните пунктове на всички групи КМВ“.

За разлика от съвременните правила за посещение на апаратно-тренировъчната зала, жените в онези времена са правели гимнастика и са ходили на вибрационни масажи отделно от мъжете. Това се обяснява не само със строгите нрави, а и с липсата на спортни дрехи, които са се появили в Европа в края на XIX век.

На тренажорите са се занимавали облечени в обичайните си ежедневни дрехи. Жените можели да си позволят да отпуснат стегнатите си корсети, а мъжете сваляли само палтата си.

Първите апарати-тренажори за подобряване на здравето приличали повече на инструменти за изтезания. Съвременният шведски историк и архивист Херт Екстрем изживял истински шок, когато открил „зандеровска конструкция“ в прашния склад на един шведски санаториум.

„Честна дума, първоначално реших, че съм се натъкнал случайно на свидетелство за тайни изтезания, забранени в нашата страна. Когато се осъзнах, разбрах какво съкровище имам в ръцете си“. Днес в колекцията му има повече от двадесет старинни тренажора, направени преди век и половина по чертежите не Зандер.

Зандеровският институт и механотерапията

Първите почетни посетители на есентукската „Механотерапия“ били главният началник по гражданска част на Кавказ княз Голицин и неговата съпруга. На апаратната зала обърнали внимание и знаменити столични актьори: Варламов, Давидов, Станиславски, Яблочкина, Комисаржевска, Савина, певците Б. С. Борисов и Ф. И. Шаляпин, композиторът С. И Танеев и много други.

Много популярна била „Механотерапията“ за дебелите, които страдали от затлъстяване. Курортния си ден те започвали с посещение на апаратната зала, след това преминавали на другата страна на алеята и заставали на дълга опашка за маловодния, но силно действащият източник №6, който днес е пресушен. Дочаквайки действието на минералната вода, отново пресичали Алеята на източниците и се насочвали към много симпатичната, построена от червени тухли, „къщичка на известен архитект“, а след това се връщали в „Механотерапията“.

По този триъгълен маршрут желаещите да се избавят от излишните килограми преминавали по няколко пъти на ден.

Така изглежда днес прародителят на съвременните „фитнес центрове“. Умелите ръце на сътрудниците му запазват работещи зандеровските апарати, създадени още в началото на XX век. Уникалните приспособления, измислени в средата на XIX век, и до днес помагат на болните да оздравеят, а на здравите – да укрепят мускулите си, да подобрят фигурата си, да се избавят от много от „излишните“ си килограми и да си върнат усещането за младежка бодрост и лекота.

Световните войни, голямата депресия са положили края на широкото внедряване на тренажорите по целия свят.